Въздуът наоколо зарАзен е, 
напоен е на двама от мъката, 
но който обича помAзан е 
и следва на Бога заръката. 
Той тръгва си пръв във времето, 
усмихнат и примирен, 
ще посади някъде семето 
със вяра, че и утре е ден.

Но...

И човек си тръгва, когато задъхан е, 
отдавна забравил усмивката, 
може би там, в мазето напъхана 
или просто изплюта във мивката. 
Когато го давят тежки проблеми, 
когато поти се в омарата, 
когато не знае кое да вземе - 
дали любовта или вярата. 
Но и човек си тръгва тогава, 
щом умори се от чакане. 
Когато все още, вън от забравата, 
има сълзи за плакане...