ЛУЦИФЕР

библейска хроника по време на дъжд

(По Едуард-Уилям Брадфорд)

http://liternet.bg/publish19/e_w_bradford/lucifer.htm

Луцифер - ангел или дявол?

Водач на възстаналите ангели, Сатана, низвергнат от небето, повелител на ада.

Той Луцифер сe казваше и го възпявам,

и непокорен бе там в царството небесно,

свободен бе, затуй го уважавам,

и в него има нещо интересно...

Той някога бе сам в вселената

и бродеше нашир и длъж,

за него беше тя... арената

и никога не бе валяло дъжд.

Бе той единствен Господар,

един-единствен в цялата вселена,

самотата негов бе другар,

която бе приятел, но и бреме...

Един ден всичко му омръзна,

не искаше да бъде наблюдател,

да насели света не дръзна,

той само Ангел бе, а не създател...

Не понасяше той своето несъвършенство

и мисълта родила бе във него плод,

опашката си скъса и с блаженство

от нея и венец създаде... Бог!

От това си деяние той бе щастлив,

от венец и опашка бе покълнало семето...

- От днес ти ще бъдеш мой Бог справедлив

и така ще бъде, до края на времето...

Така беше и без разногласие,

и някак зората бе ефирна и лека,

Бог кимна към него в знак на съгласие,

създаде света, а в него... Човека.

Сега освен Луцифер, имаше Бог

и той сега бе въздесъщият,

който създаваше този живот

и този свят не бе вече същият.

Луцифер вече не беше самотен,

всичко бе хубаво - понякога лудо,

радост за него  -  не беше сиротен

и още не можеше да се начуди.

Но имаше нещо недоизказано

между хората - незнайно какво,

което се изплъзваше все безнаказано,

което нарече - безпричинното зло!

Тогава изрече пред Бога съмнението:

- Не знам какво е и дали е било,

но има някаква грешка в творението

и тя е, Боже, безпричинното зло.

Какво ли не правех, всяка нощ, всеки ден,

край мене диша, шушука и драска,

и... ха, да го хвана, и се изплъзва от мен,

и сякаш зад ъгъла мяркам опашка...

- Знам - рече Бог. - Това е проклятие,

там е проблемът, че злото успешно

се крие в порочното хорско зачатие,

в грях се създават, и всички са грешни...

- Адам бе създаден от мен.

- Ти го създаде човека - така е!

- Бе мое подобие, бе съвършен,

докато не го изгоних от Рая...

- Аха, значи в създанието е заложено несъвършенство!

Има йерархия между теб и твойте творения...

Луцифер рече това без блаженство,

а деянието Божие бе под съмнение...

- Това е неравенство - несправедливост,

ето тук аз виждам дилема -

говореше тихо без капка страхливост -

тука аз виждам, Боже, проблема!...

Зачатието на злото и това... понятие,

така значи... от там е дошло,

от теб произлиза порочно(то) зачатие,

в теб е зародишът на безпричинното зло...

Бог го погледна навъсен и... млъкна,

слушаше в себе си гневът как свисти,

но... Бог милостив е - даже не гъкна,

погледна го мило и... му прости!...

- Не се измъчвай - рече му той -

из широкия свят разходи се,

добри неща ще видиш безброй,

след туй ела и... примири се!...

И разходи се Луцифер долу, сред хората,

различно се виждало - друго било,

отново стъпваше пак на опората,

ако не беше проклето - безпричинното зло.

Когато се върна, Луцифер каза:

- Много ходих и много видях, цели 13 години,

но... записах история от последния час

на умиращ човек в очите незрими...

Специално за теб я записах,

защо да не я прочетем,

чрез нея себе си ще открием

и твойто творение ще разберем...

И... Бог бе великодушен - естествено,

- Остави я при мен и ела утре пак,

после погледна отгоре Божествено...

- Добре - рече Луцифер - но... се почувства глупак...

На другият ден го завари във "къщи":

- Е? Как е? - попита - а Бог мълчеше,

завари го тъй, сърдит и намръщен,

сякаш лава от него течеше...

- Какво? Не ти ли харесва? - беше като за "Пулицър!..."

- Не! - Бог троснато отвърна.

- Защо?! - недоумяваше Луцифер...

А мислеше... ще го прегърне...

- Безполезен за себе си и всички останали!

- И такива ги има, и те също съществуват?!

- Като него такива безполезните станали,

такива хора не ме интересуват!...

- Казваш, човекът бил безполезен,

и не разбирам, как го прозря?!...

Аз усетих дъха му болезнен,

аз бях там, когато умря!

- Те, хората, имат право на избор.

- Може би онзи, преди да умре,

не се е оглеждал никога в извор

и не е знаел кое е добре?!

- Не! Защото не знаел е как да живее.

- Та това нима знае някой от нас?

- За да казвам кое праведно е и кое не е,

та нали затова тука съм Аз!...

Ти... май осъждаш мойто творение?!

Хората трябва да се замислят!

Всеки си мисли, че е в забвение,

но имат нужда да се причестят...

На никого Аз не съм длъжен

да слушам това светотатство,

на оня краят е толкова тъжен,

защото живял е в богатство...

Луцифер бе занемял...

Той наведе глава и... пророни:

- Така е безспорно, но в света, що си създал,

всеки се чувства нещастен и... гонен!...

А милост няма, никакво опрощение!

Дори за онези, които са съгрешили,

има само наказание и престъпление,

на никому те - не са... мили?!...

Ти си казал на ближния си да прощават,

а научи ли ги как да правят това?!

Най-важното - да не забравят

на себе си да прощават греха?...

- Луцифеееер!!! - Бог изкрещя гръмогласно,

жалко създание - идеалист,

това, що говориш, е много опасно,

ти - горди ми - нравствен максималист!...

Създадох не един, а много светове,

вселявах доброта и неприязън!...

Гордостта ти е най-тежкият от всички грехове,

за което ще бъдеш наказан!...

Луцифер отдавна не чуваше Бог...

Безсилен бе - бе само Ангел един,

никому нужен не бе такъв  Бог,

за радост беше незрим...

Думите Божии звучаха безцеремонно

и огън пламна в очите - душата,

уж за прошка погледна, а... запали трона му

и всички храмове по Земята...

Гореше и Земята, и Раят -

Луцифер бе направил пожара,

за него това явно бе краят -

отвратен и изпълнен с невяра...

- Какво направи, нещастникооо?!

Запали всичко с твоята гордост,

- Така ли виждаш нещата... Всевластнико?

Запали ги твоята... подлост...

И замахна с ръката си Бог,

изхвърли клетия Ангел от Рая

и изсипа се дъждът кат из рог,

да угаси пожара... до края...

И много години той падаше,

падаше с проливния дъжд,

падаше, но... се радваше,

почувствал свободата веднъж...

- Какво пък, това е... награда,

кой ли, кой знае... накрая?!...

По-добре Господар да съм в Ада,

отколкото слугата му в Рая...

Мислите му се сляха с водата

и го вееше вятърът като ръж,

и никой не знаеше на земята

кога ли ще спре този дъжд?...

"Никoй не можеше да каже кога точно бе завалял този дъжд. Нито кога ще спре. Така, както Луцифер не помнеше откога всъщност падаше надолу с главата между капките дъжд, устремили се към земята.

Валеше."

Едуард-Уилям Брадфорд

              *          *          *

"Няма нищо по-абсурдно и безбожно от това да свързваме името на Луцифер с Дявола, да го превръщаме във въплъщение на злото. Интелектуалецът Луцифер е духът на ума и любовта; той е Светият дух, а физическото същество Луцифер е велик носител на универсален магнетизъм. "

"Окултистът и мъдрец на ХІХ век Елифас Леви"