Прогледнах, Приятелю - щом си отиде!

Прогледнах, Мамо - щом ни напусна!

Спрях да помня стари обиди,

погребах молитвите в моите устни...

Промени се светът ми - обърна се,

смениха цвета си много картини,

летях високо но... в себе си върнах се,

за да се вгледам в очите си сини...

Там видях се сляп... като кърт,

затварях очите ви - срещнах смъртта...

Да!... Срещнах я - вашата смърт,

която погледна ме... и влезе в нощта...

Не беше моята... Мен ме подмина,

но ме изгледа студено - кръвнишки,

знам ли?! Може би имам години

или е тънка и... моята нишка?...

И днес ви чувам как разговаряте,

и се изгубвам на мислите в кривите...

Живите... На мъртвите очите затваряте,

а... мъртвите

отварят очите на... живите!...

* * *