Спомени кръстосват из дворовете

на тихи къщи в запустяло село

с една мечта, разчупила оковите

и незнайно накъде поела...

И лъчите й, като бръснач над гроздето

в узрели кичури се ронят,

от бурени задъхало се лозето,

в което само спомени се гонят...

В примряли махалИ щурците плачат

и тук-таме мъждука светлинка,

която дава дъх на здрача,

и напомня за... живяла топлина...

И сякаш мъртъв е мегданът,

като че никога не е живял,

чешмата от ръждясала стомана

порутено тъжи във... бяло...

А спомените ми кръстосват из дворовете,

препъват се със старите налъми

и като деца подтичват след воловете

из прашните, заспали калдъръми...

Едва крепи се старата ни къща,

погалвам нежно бялата бреза,

а споменът на детството - преглъща

една отронена сълза...

Отмина времето на родните ни кътчета,

покрити в сиво са и къщите, и дворите,

споменът за детство с щърби зъбчета,

отдавна дръпнало е... щорите...

И тръгвам си по пътищата същи,

които ме извеждат към града,

зад мен оставям няколкото къщи

с догарящата, своя... тишина...

*           *            *