поне не го умее като мен, 
ще вляза в теб и като въглен ще изтлея, 
ще изпепеля до края твоя ден. 
Ще вляза в теб, ще те накарам да се влюбиш 
до там, че времето да спре, 
ще ме сънуваш, ще изгаряш до полуда, 
ще искаш в тебе всичко да умре. 
Душата ти ще стане черна, 
по-черна тя от сутрешно кафе, 
ще полудяваш, но... Ще бъдеш верна, 
но няма да си никога добре. 
И нежният ти поглед ще посърне, 
искрите в него ще умрат, 
душата ти на въглен ще превърна, 
ще молиш Бога и... за кой ли път
отново ще мълвиш ти мойто име, 
ще ме търсиш с нокти в пепелта...

О, мили Боже, накажи ме 
и аз в такава обич да горя!