* * *
Едно дете рисуваше елха,
но не със четка, не с молив, а... с пръстче,

И тихо през големите врати,
прибираха се в своите килии

Да бъде някъде, а тя да съществува,
да не може да я има и в нощта,
във всеки миг да я бленува,

Понякога оставаше смразен,
когато сваляше тя своите одежди
и като паяк в мрака ослепен

Опрели колене пред кръста,
прекръствайки се с трите пръста,