В студена кръв засъхнал спомен,

до съсирек в жълтата трева,

горчиви болки с дъх отровен,

изгубени във ехо от слова...

Изгаряща тъга пулсира в вени,

и тяло тръпне в неприязън...

Сред кикота на лигави хиени,

нагарча в гърлото боязън...

И тътен глъхне в старо ехо,

рикошира между вяра - колебания,

а стената между разум и сърцето,

се цепи на надежди и страдания...

Изстрадала душа, до кръв в тревата,

събира се на части до припадане...

Попива в пясъците на съдбата,

подготвя се за новото отдаване...

Повторен опит, крачка в любовта,

жарава пари крехките и стъпки,

изтича се отново във сълза

сред шевове, стенания и тръпки...

Боли!... Притихнала в нощта,

с ръце протегнати в надежда,

ще дойде Той - ще дойде Тя,

живота и да пренарежда...

И... Блясък от измамна светлина

и отново... онзи дъх отровен,

преплетен с болки в любовта,

в засъхнал до съсирек спомен....

И ето пак...

Студена кръв по жълтата трева,

пищи  уплашена!... Закана е!...

За да ми напомня вечно за това,

че всеки спомен... жива рана е...

               *        *        *